Румен Димитров 23.08.2017 Саморазвитие

Дали България е анти-утопията, която младото поколение си мисли?

Любимото слово-съчетание на модерния българин: “Тази наша държава”. Можем да го чуем навсякъде. От спирката на закъснелия с две минути автобус, от магазина където млякото е поскъпнало с 5 стотинки, дори и от учителите на децата в 5ти клас. Всеки го използва, без дори да се замисли. Донякъде разбирам някои гледни точки, като тези на българският пенсионер, получаващ 500 лева за първокласен труд, но дали останалите са напълно прави? 

Като млад човек, живял 6 години в Германия, бих желал да изясня моите наблюдения и причината да се върна обратно в Българи. Ще ми се да го направя, докато хората на моята осемнадесет годишна възраст бързат да бягат в непознатото утопия, наречена "чужбина".
До ден днешен ме преследва въпроса “Защо се върна?”, на който толкова много пъти съм отговарял, че вече го правя механично. Вместо да отговоря отново с глас като text to speech функцията на телефона ви или с подобен ентусиазъм на хората, информиращи ви за новите промоции на връзки магданоз в Кауфланд, просто ще ви кажа едно изречение което ще разтълкувам в друга част на статията. Германия стана опасна, не само физическото, но и психическото ви здарве. 

Да засегнем интересният въпрос. “В чужбина има ли по - голям шанс за реализация?”. 
Това твърдение в очите ми е най - голямата глупост, която някога съм чувал. България не е страна от третия свят. Шансовете за реализация са същите, в някои случаи даже по-добри тук. Това се дължи на липсата (или по точно казано по - малкият брой на) конкуренция. Ако смятате, че без работа се постига нещо добро в чужбина, освен най - минималният стандарт на живот със социални помощи, значи трябва да си дадете сметка какви хора има покрай вас. Наистина ли смятате, че ако не искате да се реализирате тук, където конкуренцията става все по-малка ще успеете да го направите в “святата”чужбина? Ако вярвате в проекта си или държите на обучението си ще се справите и тук, даже ще ви е доста по-лесно. 

Следващият аспект който ще засегнем е доходите в чужбина, срещу доходите в България. Много хора дори не си правят труда да си сметнат разходите. Виждат сума от 2000€ в место 1500 лева и решават да се впуснат директно в новото и непознатото приключение. Интересното е, че с тези 1500 лева хората тук биха могли да живеят много по-добре от колкото с тези 2000 евро. Това се дължи на много фактори, като един от най-големите е осигуровката. В България една здравна осигуровка е 30 до 50 лева, тя в германия ви излиза минимум 150 евро. Същото важи и за автомобилната застраховка. Но това не е всичко. Неща като ток и вода също уголемяват дупката в джоба драстично. Та дори и малките неща без които не можем заедно стават доста драстични. Неща като фризьора, който в Германия ще ви вземе в най- (И наистина най- най-) добрия случай минимум 11 евро ако сте мъж. Ако решите да отидете да изпиете една бира, защото по някакъв начин сте намерили единият немец в цяла Германия, който е приятелски настроен, тя ще ви струва от 5 до 7 евро, дори и в най-забутаната селска кръчма. 

Като сме на тема немското психическо състояние, е време да засегнем немското социално мислене. То не съществува. Това е една от причините аз да се върна тук. Независимо какво направиш, глупавият, бъркащ си в носа и секнещ се със сила от 60 децибела немец винаги ще се мисли за по-висша форма на живот от теб. Тази дискриминация боли още повече, когато чуеш как те се мислят за толерантни. Ако вие сте готови да бъдете мачкани от мърлячи като много от немците, даваите. Но това е нещо което аз не мога и не желая да си причиня. 

Последната точка която ще засегна е образованието. От толкова много усти излизат ругатни за българското образование и хвалби за немското, че вече дори не ги чувам. Главната разлика между българското и немското образование е точно тази: българското те подтиква да се стремиш към висше образование, докато немската система подтиква 16 до 18 годишни да стават работници. Учебният план е толкова олекотен, че българските деца се оказват от две до три години напред с материала по всички предмети, а взетите неща са взети толкова отгоре отгоре, че дете от германия идващо да учи еволюция в български час по биология ще има чувството, че учи нещо съвсем различно.

Та след всичко казано много се надявам поне една малка част от вас да ме послуша. По-принцип наистина е в мой интерес много хора да заминат от България, така конкуренцията ми се намалява. Просто тези загубени 6 години от моя живот не желая да ги причиня на никого. Все пак решението е напълно ваше, било то за добро или за лошо. Сърдечно ви пожелавам вашите истории да са по - позитивни.